Вътрешно тунинговане


Под вътрешно тунинговане се разбира изменение в купето (салона) на автомобила. Измененията там могат да бъдат много – стесняване на купето, установяване на система за озвучаване, видео монитори, шумо изолация, установяване на климатик и много други.

Влияние и предимства

Независимо от това, че това тунинговане, като правило, не влияе непосредствено на ходовите характеристики на автомобила, доброто вътрешно тунинговане може не само вътрешно да преобрази купето, но и да го направи много по-комфортно и безопасно.

Като правило, болшинството от автолюбителите приспособяват купето на автомобила по индивидуален начин за себе си. Младите хора обичат мощния звук, монитори, поставят видео конзоли. Хора с доходи или бизнесмени предпочитат кожените салони и т.н.

Вътрешното тунинговане се разделя на:

Тунинговане на купето (салона)

tuningowane_na_kupetoПри вътрешното тунинговане, основният предмет на модернизация е купето (салона).

Тунинговането на салона се нарича още „интериор- тунинговане".

Най добре от всичко за него подхожда естествената кожа.

За това, може да се каже, че коженият салон не е само комфорт и дълготрайност, но и определен статус (състояние).

Най-добрият материал за това е кравешката кожа, произведена специално за автомобили.

С нея се облича целия салон – креслата, панелите, тавана, кормилото (волана), багажника, стойките, дръжките. По-добре е да се избере кожа европейско производство, тъй като турската и китайската кожи са нетрайни.

Много популярен подобен материал е „алкантра". Алкантра – това е изкуствен велур. Стойността на алкантрата е средно около 100 долара за кв.метър. По някои характеристики тя даже превъзхожда естествената кожа. В зависимост от обема и сложността на работата, коженото тунинговане може да струва от 400 до 5000 Є.

При тунинговането на салона може да се използват различни включвания от дърво, алуминий, неръждавейка, карбон. Те могат да се използват за покриване на кормилото, лоста за скоростите и аудиосистемата.

Също така могат да бъдат променени стандратните (заводски) седалки с по удобни такива. Както е известно, автомобилните седалки се разделят на „кофи" – където седалката и гърбът са съединени (много евтини), и съчленени, където гърбът може да се регулира.

Когато вие избирате седалките, то желателно е да се пресметне, колко време на ден вие се намирате зад кормилото. Явно е, че в „твърдата кофа", където не може да се регулира ъгъла на наклона на гърба, не може дълго да се проседи.

Ащо се касае до цените, то руските модели на седалките струват от 150 до 280 евро, а седалките на западните марки (Рекаро, Формула К, Супер спорт) струват по-скъпо - от 200 до 600 евро.

Аудиосистема

audiosistemaВторият по важност предмет във вътрешния интериор на автомобила – това разбира се е автомобилната аудиоосистема.

Съвременната прилична аудиоосистема представлява от само себе си не само касетофон и двойка колони, но и субуфер (бас каса), усилватели, чейнджър, маса различни проводници.

Освен това ценителите на мощен и обемен звук могат да поставят при себе се не две, а много повече колони.

Варианти за озвучаване на „стоманения кон"

  • бюджетен вариант (радио, предно и задно озвучаване);
    Бюджетния вариант се състои от два челни говорители, два задни и глава. При това, за усилвател служи встроения в касетофона усилвател.
    Такава система има в болшинството стандартно произведени автомобили. Подхождат за тези, които обичат да слушат музика по скоро за фон.
    Плюсовете на този вариант - че не е скъп, а минусите – много големи изкривявания на сигнала при максимална сила на звука. Главното е нивото на плеъра и нивото на озвучаване да съвпадат.
  • Средно ниво (главно устройство, предното озвучаване, включено чрез двуканален усилвател, задното озвучаване от гърба на авторадиото).
    Изисква се по-малко от един линеен изход от касетофона. Оптимален среден вариант.
    Съблюдава се съотношението цена – качество.
    Като отрицателна черта е невъзможността да бъде възпроизведена цялата честота на диапазона- не стигат басовете.
  • high class (висока класа) – аудиосистема за истинския меломан.
    Съдържа касетофон, свързан с усилватели (2 канални или 4 едноканални и други варианти) предно озвучаване и субуфер.
    Касетофонът трябва да има не по-малко от два линейни изхода.
    При избор на този вариант, също така е необходимо професионално установяване.
    Цялото оборудване е сложно и не евтино.
    Трябва да се избере оптимален набор от компоненти и да се настроят елементите на купето и електрозахранването до нужните за тази аудиосистема параметри.
    Що се отнася до главното устройство – касетофона, то той трябва да се избере в съответствие с избрания от потребителя вариант на аудиосистемата.
    Също така е важно наличието на радио, USB, интерфейс за свързване на флаш паметта, еквалайзера, възможността за включване на CD чейнджъра, уселвателите.

За това, за да може избраната аудиосистема, особено скъпата система high class, да свири чисто без деформация, с красиво звучене, при установяването на говорителите трябва да се направят специални подиуми от дърво, а най-добре от всичко да се направи пълна шумоизолация на автомобила.

Това дава възможност на пътуващите с автомобила да се наслаждават на любими музикални композиции в пълна степен, без излишни понякога шумове и изкривявания. Музика фактически обичат всички, затова авторите съветват, при избор на озвучаване, да не се жалят средства и да се избере добър звук, правилно установяване на озвучаването и наслаждение в пълна степен от любими песни.

Видео в автомобила

В последно време с голям популярност се използват монитори за автомобил, които могат да се използват както за преглед на филми и прослушване на музика, така и в качеството си на телевизор.

Видеото при тях е широко форматно – 16/9, така че обрязване на филми на стандартни DVD-дискове не се налага. Мониторът се поставя на мястото на касетофона. Той може да се съедини също така със CD чейнджър.

Това обаче е много неудобно, може да се загубите в устройството. В първия случай към него се включва специален плейър за кола. При втория е нужно да се купи TV – тюнер (минимум 150$) и установяване на антената на покрива.

Има също и пулт за дистанционно управление и мониторът се включва и работи с помощта на електрозадвижване. Средно, придобиването на монитор от среден клас става в рамките на 1000-1500 долара.

Може да се отбележи, че мониторите могат да бъдат повече от един. По желание на потребителя могат да се установят допълнителни монитори в голямо количество, колкото душа иска и със различен диагонал.

Те могат да се установят в креслата , на тавана, на вратите, в багажника и т.н. Естествено, цената на такова тунинговане ще бъде доста голяма.

Шумоизолация

shumoizolacijaВ автомобила има огромно количество детайли и елементи, които могат да предизвикат шум.

Особено неприятен е усилващият звука, ако автомобилът се използва дълго време.

Условно шумът в автомобила може да се раздели на две групи: този, който издават панелите на тялото (шаси и купе) и работните механизми и този който прониква в купето от вън.

За да се избегне шума, съществува такъв вид вътрешно тунинговане, а именно шумоизолация.

Шумовете биват два вида – тези , които издават панелите на тялото – които вибрират, прехвърляне работата на механизмите, движението на колелата, а също и шумът от минаващите от вън автомобили.

За целта е необходимо да се подлепят панелите на вратите, стените, предния капак и калниците с някакъв виброизолационен материал. Особеността на тези материали се състои в това, че те превръщат шума от високочестотен в нискочестотен, който е по-малко „забележим" за човешкия слух.

За да бъде резултатът положителен е достатъчно да се покрие с материал 40% от общата площ на „виброопасните" панели на купето.

Често за поглътители на вибрации се използват специални постелки на битумна основа, понякога с добавени полимери, премахващи от битумния слой хрущящ звук при ниските температури. Принципът на действие е пределно прост – постелките правят металния лист по-тежък и препятстват неговите високочестотни вибрации.

Наистина, при използване на битумните постелки трябва да се помни,че техния неправилен монтаж може да провокира корозия поради останалия под постелката въздух.

Втората задача, стояща пред любителите на тихото пътуване, се явява изолацията на автомобила от пътните, аеродинамичните и остатъчните шумове. За такава модификация са подходящи специални постелки от пяна с клетъчна структура, в порите на които затихват звуковите вълни.

Съществуват няколко вида подобни материали, които следва да се избират в зависимост от желания резултат и мястото на използване вътре в автомобила. Например, съществуват многослойни, влагоустойчиви или имащи допълнителни слоеве от фолио постелки.

При работа с дадени материали, е желателно да се направи консултация със специалисти за особеностите от този или друг вид шумо изолатори.

Автомобилни климатици

Комфортът е от голямо значение за бързото и безопасно пътуване с кола. Затова и климатикът стана неотменна част от съвременния автомобил.

Климатик - това е апарат за конденциониране на въздуха, а именно за създаване и поддържане на такова състояние на въздуха в закритите помещения и транспорта, което е най-благоприятно за самочувствието на хората, за провеждането на определени технологични процеси или за съхраняването на ценности.

Първите автомобилни климатици са се появили благодарение на компанията Carrier Transicold, която ги извежда на пазара през 1936г. През 1941г., производителите на автомобили в САЩ вече масово оборудват колите с климатици, но заради втората световна война се е наложило разработките в тази област да бъдат временно спрени.

awtomobilni_klimaticiКлиматици се появяват масово и на територията на бившия СССР едва през 1976г.,, със заповед на Министерството на автомобилната промишленост.

Такива се монтират на самосвали, товарни камиони за дълги дестинации и комбайни.

Преди това време, рядко се използват примитивни охлаждащи системи на камиони, работещи в горещ климат, а също в някои правителствени автомобили.

Съвременните климатици не само регулират температурата и циркулацията на въздуха, но и го филтрират.

Има много различни конструкции, но по всичко, което се отнася до подаването на въздух (вентилатори) и неговото очистване (филтри), климатиците през годините са приблизително еднакви.

Основните различия между моделите касаят типа на охлаждащите агрегати.

Най разпространените системи работят на базата на паро компресорите и използват фреон в качеството на хладилен агент. Поне засега водещите производители на климатици не успяват да изобретят нещо ново като концепция, което би могло да замени добре проверената от десетилетия система на домашните хладилници.

Сега основните усилия на специалистите са съсредоточени върху усъвършенстването на вече съществуващите технологии и повишаването на техния КПД.

Системата е съставена от следните компоненти:

  • Компресор - агрегат, който кара хладилния агент да циркулира в системата, при което задвижването се осъществява от ремък.
  • Хладилен агент - газът фреон R12 или R134a (от 1993г. се използва само R-134a).
  • Кондензор - или по-просто "радиатор на климатика", разположен пред основния радиатор.
  • Изпарител - топлоотборник, в който хладилният агент се изпарява и поглъща топлина. Намира се до радиатора.
  • Ресивер-изсушител - резервоар за изравняване на налягането и изсушаване на хладо агента.
  • Тръби, клапани, датчици, блок за управление, сервизни клапани и прочее.

В основата на принципа на работа е двигател, осъществяващ задвижването на компресора, който нагнетява хладоагента в системата. В кондензатора хладоагента се кондензира, като при това се отделя топлина. При това, кондензатора допълнително се обдухва чрез собствен електрически вентилатор.

Съответно, в изпарителя хладоагента се изпарява и поглъща топлина - постъпващия въздух се охлажда.

За поддръжката на автомобилния климатик в нормално работно състояние, трябва да се следи за херметичността на системата, с помощта на специален тестер. Наред с това е нужно да се следи за нормалната работа на компресора, задвижващия ремък и изпарителя.

Важна е проверката на хладилния агент и на компресорното масло - не забравяйте, че за една година, 20% от обема на хладоагента се губи заради дифузия. По време на дозареждане, следете с какъв тип фреон зареждате, защото една грешка може да окаже много неблагоприятно въздействие върху системата.